Масажи

Изтощението и умората са едни от най-големите врагове на човешкото тяло, които обуславят по- бързото му стареене и повяхване.

Днес все по-често организмът ни е подложен на стрес и негативни влияния от околната среда. Съчетани с психическото и физическото натоварване, замърсеният въздух и неправилният начин на живот, те дават сериозни отражения не само върху нашата кожа, външен облик и тонус, но и върху нашата енергичност, работоспособност и самочувствие. За да предотвратят отрицателното влияние на стреса върху физиката и психиката на организма, медицината и медицинската козметика от край време си служат с изпитания и доказано ефективен метод на масажа. Познат още от древността, масажът е един от най-приятните и ефикасни методи за стимулиране обмяната на веществата, подобряване функциите на организма, възстановяване и релакс на кожата и тялото. Масажът въздейства върху кожата в няколко аспекта. От една страна той отделя мъртвите клетки от горния кожен слой като позволява на кожата да диша пълноценно. От друга страна – кожните съдове се разширяват, кръвообращението на кожата се подобрява, при което се въздейства благоприятно върху метаболизма на клетките и храносмилателната система. Чрез въздействието си върху специфични точки на лицето и тялото, той спомага за детоксикацията на организма и стимулира регенерацията на клетките като действа разтоварващо и тонизиращо.

Възникване на масажа

Още в древни времена под влияние на опита си човекът е разбрал, че масажът е много ефикасно средство за лекуването на последиците от различни травми. За да намали или изцяло да подтисне болката, първобитният човек е натискал и размачквал пострадалите места и постепенно е развивал и усъвършенствал опита си в това отношение. С диференцирането на ръката като орган на труда се натрупвал опит и постепенно се стигнало до уточняване на масажните техники.

Първите исторически паметници, които дават сведения за прилагане на масажа, датират от началото на човешката цивилизация. В първите съчинения, третиращи въпросите на здравето, се дават указания за прилагането на масажа. В папируса на Еберс от древен Египет, датиращ от 5000 г. преди Хр., също се споменава за масажа.

От особен интерес за нас представляват историческите паметници на далекоизточните народи. Тяхната натурфилософия за единство между човека и природата, за единство между тялото и душата, за единство между положителните и отрицателните енергии е изградена от хилядолетния емпиричен опит. Първите данни са от 3000 г. преди Христа в китайската книга „Кунг фу”. Там са дадени принципите на китайския масаж – акупресура. По – късно на базата на тази натурфилософия японците развиват техниките на шиатцу – масажа, където наред с пресурата се развиват и редица други мануално – терапевтични техники.

В свещените древноиндуски книги на брамините „Аюр веда”, около 1800 г. преди Хр. се дават доста подробни описания за показанията и техниките на някои видове масаж.

В древна Елада масажът е бил средство не само за лечение, но и за закаляване и повишаване боеспособността на бойците. В суровия дневен режим на спартанските войници масажът е бил задължително прилаган, като военачалниците са имали масажисти роби, а войниците са го прилагали един на друг. Този масаж може да се приеме като началото на спортния масаж. Омир в безсмъртните си произведения „Илиада” и „Одисея” дава сведения за прилагането на масажа – „как Кирке в банята масажирала Одисеи”. Бащата на медицината – Хипократ описва показанията, техниката и дозировката на масажа. В неговите трактати той пише: „Лекарят трябва да е опитен в много неща, но най-вече в разтривките… Защото разтриването може да стегне твърде разхлабената става и да я раздвижи отново, ако е схваната”. В древната римска империя прилагането на масажа е преминало от гърците. Асклепиад (род. 124 г. в Гърция, живял и починал в Рим) разделя масажа на сух и с мазнина, на продължителен и краткотраен. В препоръките му за начина на живот той говори за правилно хранене и пиене, за физически упражнения и за масаж. В римските бани, които са били издигнати в култ, е имало отделения за масаж (дестрикториум и анаториум). Грижата за красивата кожа с помощта на масажи и благовонни масла е оказала силно влияние привилегированите класи. Къпането в топла и студена минерална вода, придружено от масажи, било дълбоко внедрено в бита на богатите прослойки в древен Рим. Даже Попея – жената на Нерон – се е къпела в магарешко мляко, след което получавала релаксиращ масаж. Особено ценен е приносът на Целзий, който създал класификация и показания за масаж. Гален (род. в Пергамон 131-201 г. преди Хр.) – лекар от школата на гладиаторите – се смята за бащата на спортния масаж.